Фашинг
Карнавалът е празник, разпространен главно в католическите страни и се свързва с началото на Великите пости, които започват на Пепелна сряда „Aschermittwoch”.
В Източна Германия, Бавария и Австрия думата „Fasching“ се използва вместо „Karneval“. „Fasching“ произлиза от думата „Fastenschank“, с което се обозначава последната порция алкохолни напитки преди Великия пост, който е бил спазван стриктно в по-ранни времена. В някои региони на Южна Германия се използва и думата „Fas(t)nacht“ (от средногермански „vas(t)(en)nacht“ – което означава „нощта преди гладуването“), която от 11 век служи за назоваване на навечерието на деня, в който за християните започва 40-дневният пост преди Великден.


Карнавалът първоначално е бил езически народен фестивал, с който се e отбелязвал прехода от зимата към пролетта. Една от теориите е, че това е бил начин да се отпразнува края на зимата и да се посрещне пролетта. Хората празнували, ядейки останалото от зимата, за да предотвратят развалянето на храната по време на Големия пост. Целта на носенето на карнавални костюми и карнавални маски била да се изплашат злите зимни духове.
От 19-ти век официалното откриване на карнавалната сесия в много райони е на 11 ноември от 11:11 часа сутринта. Предисторията е, че малко след като през 354г. датата на Коледа е фиксирана е имало и подготвителен четиридесетдневен пост преди Коледа, подобно на Великденския пост след Карнавала. Подготвителният пост започвал на 11 ноември в деня на Св. Мартин. Важно било да се ядат наличните храни, които не са „подходящи за Великия пост“ като месо, мас, яйца и млечни продукти. Денят на Св. Мартин бил и крайната дата на земеделската година, когато се дължала рентата и се сменяли слугите.
С гореспоменатите предколедни пости, с ролята на ноември като месец на траур и съзерцателния характер на Адвента се обяснява защо периодът от 12 ноември до 5 януари остава до голяма степен свободен от карнавали, дори в карнавалните центрове по поречието на Рейн.
През това време обаче се провеждат все повече и повече сесии на закрито, особено в околностите – дори преди 11 ноември – защото тогава повечето изпълнители и артисти, които участват са достъпни на по-ниски цени, отколкото през основния сезон, когато имат много представления в една вечер. През януари започва лудото време „die närrische Zeit“, особено в крепостите, с въвеждането на новите владетели и прокламацията на князете.


Карнавалът достига своя връх в действителната карнавална седмица, която започва с карнавалния четвъртък, който бележи прехода от карнавалните срещи на закрито към уличния карнавал и поставя началото на карнавалните паради.
Карнавалният четвъртък се нарича по различен начин в различните региони и провинции. В швабско-алеманския регион началото се поставя с Шмоциг четвъртък „schmotziger Donnerstag“ (от Schmotz = Schmalz, което се отнася до карнавални сладкиши, изпечени в свинска мас). В Рейнланд карнавалният четвъртък се нарича „Weiberfastnacht“ или „Altweiber“, а в района на Харц, в северна Тюрингия и в южна Саксония е известен под името Дебел четвъртък „Fetter Donnerstag“. Карнавалната седмица продължава със Събота на карамфилите „Nelkensamstag“, Неделя на лалетата „Tulpensonntag“, Понеделник на розите „Rosenmontag“ и Маслен вторник „Fastnachtsdienstag“, известен също като Виолетов вторник „Veilchendienstag“. През тази седмица се провеждат изключително много карнавални шествия и паради, особено в понеделник на розите – въпреки че розите първоначално не се отнасят до самото цвете, а по-скоро до глагола „rasen“ състезавам се.
Най-големите паради се провеждат в карнавалните центрове Кьолн, Майнц и Дюселдорф. По брой на участниците парадът в Ешвайлер е един от най-големите в Германия. Ежегодни паради има и в Аахен, Бон, Дуисбург, Дюлкен, Еркеленц, Ойскирхен, Кобленц, Крефелд, Леверкузен, Мекенхайм, Мьонхенгладбах, Райнбах, Зигбург, Триер и много други места.
В Карлсруе и Щутгарт има големи паради с няколкостотин хиляди посетители на Маслен вторник. Най-големите паради в Северна Германия са традиционният Шодувел в Брауншвайг в неделя и карнавалния парад в Берлин.
В областите, градовете и селата около тези центрове има паради в събота (събота на карамфилите), неделя (неделя на лалетата) и вторник (виолетов вторник). Най-големият детски карнавален парад в Европа от десетилетия се провежда в карнавалната неделя в квартал Хамборн в Дуисбург.


В Австрия повечето празнични събития и паради се провеждат през така наречения карнавален уикенд, т.е. в карнавалната събота и карнавалната неделя.
Карнавалът приключва в нощта срещу Пепелна сряда точно в полунощ, когато на много места по традиция участниците изгарят сламена кукла, така наречената Nubbel, която е отговорна за всички пороци по време на карнавалните дни. Върху нея се поставят плътските грехове, извършени по време на карнавалния сезон и с нейното ритуално изгаряне се изгарят и тези грехове, така че да не могат да бъдат валидни след унищожаването ѝ.
На някои места участниците в карнавала се събират отново и на Пепелна сряда за обща рибна вечеря или за така нареченото ритуално „измиване на кесията“ или по-скоро за вътрешно изгаряне на греховете.
Великият пост започва с Пепелна сряда (Aschermittwoch).
Продължителността на карнавалната сесия зависи от подвижната дата на Великден и се изчислява по формулата за Великден. Според тази формула Пепелна сряда се пада на 46-ия ден преди Великден. Най-ранната възможна дата за Пепелна сряда е 4 февруари, най-късната възможна е 10 март. Така че има много кратки и много дълги сесии.
